1. Каква е оценката Ви за българския агробизнес днес?

В момента земеделието е сектор с особено голям риск, в резултат най-вече на климатичните промени, които са извън контрола на земеделските стопани. Това от своя страна доведе до несигурност и нестабилност в доходите на фермерите. По тази причина виждаме въвеждане на нови технологични и производствени практики. Като част от тези практики е внедряването на високодобивни, сухоустойчиви и устойчиви на заболявания сортове. Друга част от практиките е  въвеждане на нови технологии в производствените машини, дигитализация и автоматизация на процесите, които оптимизират разходите за единица обработваема площ. Трябва да подчертая, че не малка част от фермерите в България се информират за европейските агропрактики и съвсем успешно се адаптират към динамично променящата се среда. Проблеми с ниските добиви тази година се отчетоха не само от липсата на валежи, но и от поредица агротехнически грешки, които бяха направени в неблагоприятните атмосферни условия. Пътят на земеделието в България не е лек, но фермерите го преодоляват със съвременни технологии и агротехника. По този начин те ще  получат достойно признания за своя труд, въпреки обективните и субективни трудности засегнали иконoмиката в условията на Covid-19 кризата.

2. Какво решение на важен за сектора проблем, който засяга и Вашия бизнес, ще предложите?

Въпреки кризисната ситуация и аномалиите на времето агробизнеса в България продължава да се развива и е презадоволен с ключови ресурси. Внос на топ продукти за растителна защита, представителства на водещите марки производители на самоходни машини и прикачен инвентар, както и най-съвременните прецизни технологии се предлагат на българския пазар. Има и различни източници на финансиране. Основното, в което земеделския сектор е в сериозен недостиг е квалифициран и компетентен персонал. И не става въпрос само за земеделските стопанства. Същите проблеми имат търговците,  производителите и дистрибуторите на стоки и оборудване, т.е всички компании обслужващи селскостопанския сектор. И защо така ли? Първо, нивото на образование в селското стопанство е очевидно недостатъчно. Учебните програми не успяват да отговорят на нуждите и реалностите на агробизнеса. В резултат на това завършилите специалисти не получават необходимите знания за съвременните селскостопански техники, технологии и методи в селскостопанското производство. Второ, агротехниката не е на мода - младите специалисти не смятат агробизнеса като поле за тяхното развитие и получаване на добри доходи. Никой от тях не свързва бъдещето си с работа на село. Трето, пазарът на иновации за селското стопанство се развива изключително бързо. Въвеждането на нови технологии изисква непрекъснато професионално развитие – необходимост от специалисти, които са в състояние да овладеят новите подходи. Нашия бизнес и нашето развитие в търговията със земеделска техника също са свързани с необходимост от обучени технически и аналитични специалисти, които не само трябва да разбират бизнеса на фермерите, но и да знаят как правилно да прилагат определени технологии. На пазара има малко компетентни кадри, но не всички са на разположение. Следователно компаниите трябва сами да инвестират в намирането и обучението на професионалисти. В същото време много фермери не могат или не знаят как да оценят практически резултата от внедряването на технологиите и са скептични към новите пазарни предложения. И това е логично, защото някой трябва да внедри технологиите правилно, да контролира процеса на работа и накрая да анализира резултатите. Тези фактори трябва да мотивират всички участници в агропазара за създаване на вътрешни програми за обучение на професионалисти с образователни инициативи. По този начин пазара ще се сдобие с механици с познания в точното земеделие; с подготвени инжeнери, които ще монтират, настройват и обслужват технологиите при самоходните машини и прикачните инвентари; с цифрови агрономи, които ще прилагат съвременните системи и методи за събиране и анализ на показателите в производството и т.н. Управителите и мениджърите в агросектора трябва да са отговорни във изграждането на правилната мотивация на служителите си, защото те са двигателя в развитието на своята компания, ферма или земеделска кооперация. В крайна сметка всички знаем, че „инвестирането в знания винаги носи най-висока възвръщаемост”.

3. Каква зелена практика бихте избрали с гаранция за по-стабилен фермерски доход?

От години пазара е ориентиран към търсене на точните зелени практики и нови технологии, които щадят околната среда, като едновременно с това постигат максимален ефект за фермерите и намаляват техните разходи. В световен мащаб като зелена практика е тенденцията към безорно земеделие или така наречената no-till технология. От няколко години немалко фермери в България внедриха тази технология и при суша добивите са много добри, което се дължи на остатъчната влага в почвата, необходима за отглеждането на културите. Проблема тук е първоначалната инвестиция, необходима на фермерите поетапно да  въведат технологията в стопанствата си. Ако в новия програмен период на европодпомагане до 2027 г. се отдели по-голяма част от агробюджета за бъдещите зелени практики в стратегията „От фермата до трапезата”, мисля че много фермери биха опитали тази перспективна алтернатива.

4. Как си представяте развитието на агросектора в следващите години?

От търговска гледна точка тенденция е към търсене и инвестиране в по-мощно оборудване. И за съжаление, както вече споменах, основната причина за това е все по-голямата липсата на квалифицирана работна ръка. И това е огромен проблем, който продължава да расте. Това налага увеличаване на капацитета и работната ширина на прикачните инвентари. Използването на такива машини намалява времето за извършване на различни технологични операции, което е много важно в региони с недостиг на влага и кратки агротехнически условия за изпълнение на основни полеви операции.

 Ако  погледнем към производителите на машини в световен мащаб, агросектора ще се развива в посока адаптиране на техниката към различни пазари и промените в климатични условия. Също така на всички е ясно, че бъдещето принадлежи на автоматизираните машини. Вече има технологии, които позволяват интегриране на автоматично управление. А много от големите производители работят върху създаването на изкуствен интелект за агротехнологиите. Разбира се, такова развитие няма да навлезе догодина, най-вероятно след няколко години. Но движението е в тази посока и в бъдеще оборудването ще може да се управлява и да се движи през полетата, без участието на водача.